Границата на пожароустойчивост се отнася до времето, необходимо на строителен компонент, аксесоар или конструкция да загуби своята огнеустойчивост, огнеустойчивост или противопожарни изолационни свойства при стандартни условия на изпитване за огнеустойчивост, като се започне от излагане на огън.
Показателите за устойчивост на огън се отнасят до способността на строителен компонент, аксесоар или конструкция да отговарят на изискванията за стабилност, цялост и/или изолация на стандартен тест за устойчивост на огън в рамките на определен период от време. Огнеустойчивостта се отнася до способността на-носещите компоненти да издържат на срутване; противопожарната цялост се отнася до способността на компонентите на преградата да предотвратяват проникването на пламъци и дим; а противопожарната изолация се отнася до способността на компонентите на преградата да ограничават повишаването на температурата на техните неизложени повърхности.
Основните фактори, влияещи върху границата на огнеустойчивост на строителните компоненти, включват присъщата на материала производителност при горене и топлопроводимост, размерите на напречното-сечение на компонента и дебелината на защитния слой, структурните характеристики на компонента и методите на свързване, метода на конструиране между материала и конструкцията, условията на изпитване, посочени в стандарта, ефективността на материала при стареене и вида пожар и изискванията за околната среда.
За структурните системи общата оценка на огнеустойчивостта изисква цялостно разглеждане на огнеустойчивостта на всички отделни компоненти, като колони, греди, подове и стени. Сред тях-носещите компоненти трябва да отговарят на изискванията за устойчивост на огън, преградните компоненти трябва да отговарят на изискванията за огнеустойчивост и топлоизолация, а-носещите преградни компоненти трябва да отговарят и на трите изисквания едновременно.
